105 години от смъртта на Пенчо Славейков, български поет, литературен критик, есеист и преводач /1866-1912/. Той е един от членове на кръга "Мисъл" заедно с Пейо Яворов, Петко Тодоров и д-р Кръстьо Кръстев, които са в основата на модерната българска литература. Бил е учител в Софийската мъжка гимназия. Поддиректор (1901-1908) и директор (1909-1911) на Народната библиотека. Директор на Народния театър (1908-1909). Автор е на стихосбирките"Момини сълзи" (1888), "Сън за щастие" (1906), "Епически песни" (1907), "На острова на блажените" (1910), на епическата поема "Кървава песен" (1911-1913), на литературоведски изследвания и есета, на фолклорния сборник "Песен на песните" и др. Превежда творби на немски поети, сред които и философската поема "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше (съвместно с поетесата Мара Белчева). През януари 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен, член на Института за Нобелова награда, предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература за поемата му "Кървава песен", но поради смъртта на поета предложението му не се реализира.