28 Май
95 години от приемането на Закон за трудовата повинност от 19-ото Народно събрание /1920/, обнародван в бр. 56 на Държавен вестник от 14 юни 1920 г.
Идеята за организирането и провеждането на трудовата повинност принадлежи на Александър Стамболийски. Приетият закон е във връзка с аграрната реформа, предприета от правителството на Българския земеделски народен съюз (1920-1923). Според закона на редовна трудова повинност подлежат всички български поданици от двата пола - младежи, навършили 20 години, и девойки, навършили 16 години. Продължителността на трудовата повинност се установява на 12 месеца за младежите и 6 месеца за девойките. Предвижда се и откупуването на трудовата повинност.
Съгласно Закона за трудовата повинност от 5 до 25 август 1920 г. се сформира Главна дирекция на трудовата повинност към Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. За пръв главен директор е назначен о. з. генерал Иван Русев. На 4 април 1969 г. с решение на политбюро на ЦК на БКП трудовата повинност е преименувана в Строителни войски. На 29 юни 2000 г. 38-ото Народно събрание приема Закон за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Строителните войски са преобразувани в държавно предприятие "Строителство и възстановяване". От 2012 г. негов правоприемник е "Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД.