30 години от смъртта на проф. Стефан Каракостов, български театрален и литературен критик, историк /1915-1988/. Главен редактор на в. "Култура" (1937-1940), редактор във в. "Литературен глас" (1941-1944), главен редактор на сп. "Социалистическа борба" (1945-1946), заместник главен редактор на в. "Народ" (1945-1946).От 1946 г. е преподавател в Държавното висше театрално училище и негов ректор (1968-1969). Секретар на Областния комитет на Отечествения фронт в Бургас (1944-1945). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946). Автор е на политически статии, творчески портрети на културни дейци, пътеписи, изследвания върху историята и взаимодействието между българския и руския театър и литература и др. Автор е на "Васил Левски в спомените на съвременниците си" (1940, 1943, 1973, 1987), "Диарбекирски заточеници. Героични сенки" (1946), "История на руския и съветския драматически театър" (в 2 т., 1951-1953), "Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение 865-1858" (1972), "Ботев в спомените на съвременниците си" (в 2 т., 1977) и др. Съставител и редактор на сборниците "Васил Левски. Писма. Статии. Песни" (1941), "Народното Априлско въстание" (1951), "Спомени за Георги Бакалов" (1969). Удостоен е със званието "Заслужил деец на изкуството" (1965). Лауреат на Димитровска награда (1974). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1975).