Драган Цанков (1828-1911 г.) е една от най-колоритните личности на българското възраждане - журналист преди Освобождението и професионален политик след възстановяването на третата българска държава. Почетен член на Българското книжовно дружество /дн. БАН/ (1884). Депутат в Учредителното събрание (10 февруари-16 април 1879). Министър-председател (24 март 1880-28 ноември 1880). Министър на вътрешните работи (28 ноември 1880-17 декември 1880). Министър-председател (7 септември 1883-29 април 1884). Министър на вътрешните работи (9 август 1886-2 август 1886). Председател на 12-ото Обикновено народно събрание (22 април 1902-21 август 1903). Драган Цанков учи при Христаки Павлович и Емануил Васкидович в Свищов, а по-късно завършва Габровско училище на Васил Априлов. Приет е в Одеската семинария, учи в гимназията в Киев. От 1848 г. до 1850 г. е учител в Галац, откъдето заминава за Виена. Отдава на филологически изследвания и издава през 1852 г. българска граматика на немски език. Същата година Драган Цанков донася в родния си град Свищов печатарско оборудване с намерение да открие своя собствена печатница, но не получава разрешение от властите. Това го принуждава да замине за Цариград, където през 1855 г. с помощта на френското посолство се снабдява с разрешението. От 1856 г. Драган Цанков е инициатор за създаването и пръв председател на "Община на българската книжнина" - предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила "Българско книжовно дружество". На 1 януари 1858 г. това дружество започва да издава списание "Български книжици", изиграло огромна роля за културното издигане на народа и за формиране на българската интелигенция. След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879 г. Ярък радетел на конституционализма и русофилството. Трите национални идеала според него са вярата, славянството начело с Русия и конституционализма. Противопоставя се на Режима на пълномощията на Батенберг и е интерниран във Враца, което предизвиква шумен политически скандал. След възстановяването на Търновската конституция, именно на Драган Цанков е поверен новият кабинет, но той привлича някои дейци на Консервативната партия. Този акт предизвиква острото недоволство на т.нар. "непримирими" либерали, водени от Петко Славейков и Петко Каравелов. Между двете течения в Либералната партия започва борба. Драган Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на Александър I Батенберг, Драган Цанков е сред авторите на т.нар. "махзар" - молба до формалния сюзерен на България - турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация. През 1886 г. емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 г. след падането от власт на Стефан Стамболов и веднага се заема с възстановяване на своята партия. През 1897 г. отстъпва лидерския пост на д-р Стоян Данев, който през 1899 г. преименува партията в Прогресивнолиберална. По време на самостоятелното управление на партията (1901 - 1903) е председател на Народното събрание. След като партията минава в опозиция, Драган Цанков се оттегля от политическия живот.