5 години от смъртта на Станка Пенчева, българска поетеса, и 90 години от рождението й (9 юли 1929) /1929-2014/. Редактор в Радио София (1951-1955), в издателство "Народна младеж" (1955-1956), в литературното сп. "Септември" (1959-1975) и в сп. "Отечество" (1975-1986). Кореспондент на в. "Народна култура" за Русе (1956-1958). Автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика, сред които са "Пълнолетие" (1952), "Кладенец на птиците" (1960), "Горчива билка. Избрана лирика" (1966), "Пясъчна лилия. Стихове" (1972), "Планета за двама. Стихотворения" (1977), "Недовършен свят. Стихотворения" (1982), "Помежду им - ела тънковита" (1982), "Опит за бягство. Лирика" (1992), "Старомодни стихове" (2002), "Преддверие" (2006), "Дървото на живота" (2008) , "Перо от дух" (2011), "Последни стихотворения" (2012) и др. Нейни стихове са преведени на немски, руски, френски и други езици. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002), на Националната награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов" (25 октомври 1996), на наградата "П. К. Яворов" на едноименната фондация за сборника "Старомодни стихотворение" (2000), на наградата на в. "Литературен форум" за поезия (2000), на Голямата награда за поезия "Златен ланец" на в. "Труд" (2003), на Националната награда за поезия "Иван Николов" за 2006 г. за цялостното й творчество (2007) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се провежда Национален литературен конкурс "Станка Пенчева".