100 години от смъртта на Симеон I Велики, български владетел /ок.864-927/.

Български княз (893-913) и цар (913-27 май 927), наречен Велики заради възхода на държавата по време на управлението му. През 893 г. съборът във Велики Преслав го избира за княз. Успешните войни на Симеон I срещу Византия и Сърбия довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част от Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. Границите на България достигат до Черно, Бяло и Адриатическо море. По време на управлението му освен до невиждано дотогава териториално могъщество, страната става средище на културен и духовен живот. Този период на възход е наречен "Златен век на българската култура". "Златен век" бележи и българската книжнина. Симеон т покровителства творците от Преславската книжовна школа и от Охридската книжовна школа.Самият той се занимава с книжовна дейност - прави подбор на избраните слова и поучения на Йоан Златоуст и съставя сборника "Златоструй". По негово нареждане са съставени два сборника с енциклопедично съдържание, известни като Симеонови сборници. Забележителни са "Шестоднев" от Йоан Екзарх, "Учително евангелие" (включващо и "Азбучна молитва") от Константин Преславски, "За буквите" на Черноризец Храбър.