Изложба в галерия "Лорань"

(17 май - 28 юни 2016 г.)

Приказните мистични пейзажи и характерни образи са знакови за художника, заел отдавна своето място сред водещите имена в българското изкуство.

Васил Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Подуене (днес квартал на София), в многолюдното семейство на свещеника Стоил поп Антонов.През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия и продължава образованието си в Художествената академия, специалност живопис в класа на проф. Цено Тодоров. Още с дипломната си работа – картината „Гостенка“, 1927 г. – Стоилов   получава признанието на художествената критика. С нея и още три картини се представя за първи път в ОХИ, като отново печели положителните отзиви на публиката. През следващата година участва в конкурс на Министерството на народното просвещение: за картината „Чудотворната икона“ младият талантлив художник е награден с едногодишна стипендия за специализация въвФранция.

Престоят на Васил Стоилов в Париж е по – дълъг от предвидения, като след изтичане срока на стипендията, той се издържа от продажби на своите картини. Изживяното за почти четири години в този световен център на изкуството дава на Стоилов необходимия опит и самочувствие – рисува множество портрети и пейзажи за своите меценати, участва в престижни изложби, сред които Есенния салон на Гранд Пале, галерия “Фигаро”, самостоятелна изложба в галерията „Анри Манюел“ на Монмартр. През 1932 г. е поканен да участва на общата изложба на Дружеството на френските художници, на която печели награда с картината „Селянинът със стомната“.