20 години от демаркирането на общата граница между Китай и Русия /1999/ по течението на реките Амур и Усури, датираща от 1860 г. с подписването на Пекинския договор за определянето на границата между двете велики империи. Дълга 4300 км, граничната линия между двете държави е арена на въоръжени сблъсъци. На 3-15 март 1969 г. и на 12 август 1969 г. Китай оспорва загубени територии като остров Дамански. На 3 март 1969 г. китайски военни части са отплъснати от острова. Загиват 32 души. На 15 март 1969 г. съветските граничари атакуват острова, след като китайците са прехвърлили на острова около 2000 души. Граничарите са отблъснати. Във въоръжените конфликти загиват общо 60 съветски бойци, а за Китай броят на жертвите е минимум 1000 души. На 12 август 1969 г. в района на Казахската ССР на височината Каменная до езерото Жаланшкол група съветски граничари атакуват китайски войници, окупирали Каменная. За подкрепа на китайските войници са изпратени с камиони покрепления от около 70 човека. Загиват 18 китайци и двама души са пленени. СССР губят 2 граничари и 11 ранени.

На 21 юли 2008 г. Китай и Русия подписват окончателно споразумение за спорния район по дългата им 4300 км обща граница. В Пекин, Китай, министрите на външните работи на Русия и Китай Сергей Лавров и Ян Цзечъ подписват допълнителен протокол за описание на източната част от руско-китайската държавна граница. Съгласно документа Русия предава на Китай остров Тарабаров и половината от остров Болшой усурийский, намиращи се на мястото на сливането на реките Усури и Амур. Тарабаров приема името Инлундао, а Болшой усурийский е поделен на две части. Западната му част, преминаваща под китайска юрисдикция, приема името Хейсяцзъдао. Около 170 кв. км се падат на Китай и приблизително също толкова - на Русия. Китайската страна с разбиране се отнася към факта, че границата минава близо до новопростроения православен параклис "Св. Виктор" и при демаркацията граничната линия е преместена по-далеч от храма, за да остане на руска територия.