85 години от рождението на Слав Христов Караславов, български писател и поет, и 15 години от смъртта му (31 март 2002) /1932-2002/.

Бил е редактор във вестниците "Народна младеж" и "Септемврийче" и в Радио София (1959-1964). Бил е главен редактор (1966-1968) и директор (1970-1972) на издателство "Народна младеж", директор на издателство "Отечествен фронт" (1981-1991). Главен секретар на Съюза на българските писатели (8 юни 1972-25 декември 1979). Заместник-председател на Съюза на българските писатели (18 декември 1984-29 март 1989). Директор на издателска къща "Иван Вазов" (1990). Заместник-председател на Комитета за култура (1989). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990).

Автор е на патриотична и социална поезия "Ехо от кавалите" (1962), "Безводни реки" (1979) и др., на романи с исторически и съвременни сюжети - тетралогията "И се възвисиха Асеновци....." (1976), "Солунските братя" (3 тома, 1978-1979), "Детрониране на величията" (1986), на пътеписи, пиеси, творби за деца и юноши. Удостоен със званията "Лауреат на Димитровска награда" за романа си "Солунските братя" (17 юни 1986), "Заслужил деятел на културата" (август 1974) и "Народен деятел на изкуството и културата" (1985).

Носител на орден "Народна република България" първа степен за неговата литературно-творческа и обществена дейност и във връзка с 50-ата годишнина от рождението му (26 март 1982), на литературната награда "Иван Вазов" (юли 1984) на Голямата награда за литература "София" за цялостно творчество и за приноса му в културния и обществен живот на столицата (1989).