На 27 февруари 1933 г. е подпалена сградата на Народното събрание - Райхстага в Берлин. Холандският комунист Мариус ван дер Люббе признава, че е извършител на палежа. След това към обвинението са включени и българите Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. По време на Лайпцигския процес Димитров се защитава блестящо, а в света се надига мощно движение в защита на българите. На следващия ден след подпалването на Райхстага, президентът Хинденбург и канцлерът Хитлер отменят член 48 от Ваймарската конституция, която позволява суспендиране на гражданските свободи при извънредно положение. Премахнато е правото за свободното изразяване на мнението, свободата на пресата, свободата на събрание, правото на пощенско и електронно комуникиране, право на незаконно претърсване и конфискуване, правото на частна собственост. Хитлер получава извънредни правомощия. Година по-късно, на същата дата, арестуваните за пожара в Райхстага българи са екстрадирани в СССР. През януари на запитване на немското правителство българското правителство заявява, че те не са български поданици. На 15 февруари арестуваните получават съветско гражданство.