140 години от откриването на Върховния съд на Княжество България /1879/. Пръв негов председател е Димитър Греков, а членове - Марко Балабанов, Христо Стоянов и Иван Пенчович. Със Закон за устройството на съдилищата в България, приет от 2-ото Народно събрание на 25 май 1880 г., Върховният съд на Княжество България  се преобразува във Върховен касационен съд. Неговото предназначение е било да осъществява висш съдебен надзор на всички съдилища в страната. Съдът не е решавал делата по същество, а задачата му е била да следи за точното спазване на закона и еднаквото му прилагане от останалите съдебни органи. Бил е компетентен да решава въпросите за възобновяване на приключили наказателни и граждански дела. Дисциплинарните дела срещу съдиите са се разглеждали от Общото събрание на Върховния касационен съд. При Върховния касационен съд е имало един прокурор и негови помощници, броят на които е бил определян съобразно нуждите на съда.

По силата на Конституцията на Народна република България (НРБ) от 4 декември 1947 г. ВКС престава да съществува като висша съдебна институция. Създава се Върховен съд на НРБ, чиито членове са избирани от Народното събрание. С Конституцията на Република България, приета от Vтт Велико народно събрание на 12 юли 1991 г., Върховния касационен съд се възстановява. Съгласно чл. 124 от Конституцията на Република България Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Върховният касационен съд е конституиран на 20 ноември 1996 г. от Висшия съдебен съвет