На 26 май 1993 г. умира Цола Драгойчева (родена е на 18 август 1898), български политик и активист на БКП. Депутат в 26-ото Народно събрание (1945-1946), VI Велико Народно събрание (1946-1949), от 1-ото до 9-ото Народно събрание (1949-1990), министър на пощите, телеграфите и телефоните (12 декември 1947 - 1 февруари 1957). Цола Драгойчева е член е на БКП от 1919 година. Завършва Висшия педагогически институт в София, след което става учителка. Заради участието си в Септемврийското въстание 1923 е осъдена на 15 години затвор и са ѝотнети учителските права. След атентата в църквата Света Неделя (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна. През 1926 смъртната присъда е заменена с доживотен затвор, а през 1932 година тя отново е амнистирана. В затвора се ражда нейният син, Чавдар Драгойчев, известен български хирург. Цола Драгойчева завършва Международната ленинска школа в Москва, работи в Международния женски секретариат на Коминтерна и се връща се в България през 1936, а през 1937 година е избрана за член на Централния комитет (ЦК) на БКП, какъвто остава до 2 февруари 1990. От 1941 е член на Политбюро на ЦК на БКП. Като висш партиен деец заема редица номенклатурни постове — главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948), председател на Българския народен женски съюз (1945-1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947–1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957-1977), а от 1977 — негов почетен председател и други.