Ретроспективна изложба на

Аршак Нерсисян (Армения)

(2 април - 28 април 2015 г.)

Аршак Нерсисян е роден през 1952 г. в Армения.Завършил е Ереванска Художествена академия. В Армения е работил като художествен редактор на сп."Жените на Армения". През 1994г. идва в България, като представител на "Арменски културен фонд". От 1996 г. работи като свободен художник. Има над 30 самостоятелни изложби, между които в галерия "Средец", „Пловдивска градска галерия“, гал."Натали", гал."Европа", гал. "Бургас", гал. "Богориди" и др. Участвал е в Национално биенале гр. Бургас 2010,  2012, 2014г., Национална изложба "Портрет" - Шипка 6, изложба "Майстори на портрета" в зала Средец.
Има много участия в пленери в България в Малко Търново, Китен, Пловдив, Еркеч, Кюстендил и др.
Международни представяния в Черна гора, в Австрия – симпозиум в гр. 
Пьохларн, Унгария – Будапеща, „Биенале на изкуствата“ /Представителна изложба на Български културен център/.
  През 2009 г. му е връчена „Награда за годината“ на галерия "Бриз" гр. Бургас.

“Аршак е и арменски художник с контраста на цветовете, и френски с кубистичните си и фовистки решения, и български с избора на някои от сюжетите, но може би най-точното е да го определим като неокубист.  „Интересува ме вътрешната конструкция и композиция. Картините ми не са чист реализъм – казва художникът – но общата композиция е пречупена през кубизма.“

В действителност корените на  неговото изкуство и естетика насочват към сподвижниците на тези художници от началото на ХХ век, обединени в т. нар. движение „Бубной валет“; опиране на изкуството на примитива с неговата органичност и самобитен език, различен от ретроспектизма на Мир Искусства и салонния му характер. Това са тези, които са преминали през експеримента на Френското изкуство – фовизма, т.е. през течението на дивите, отличаващо се с крайна експресия и през сезанизма и кубизма, характерен с разбиването на живописното пространство на картината и постигане на пространствена многоплановост. Тези художници и техните руски последователи успяват да разширят пластичния изказ чрез декоративност, яркост на цвета, фактурна сложност, запазвайки една подчертана жизнерадост.
Така сочната живопис на Аршак ни връща към едни от най-енергич-ните експериментатори във френската и руската живопис, а в последните десетилетия и в българската, известни със своята чувствителност към колорита и композицията. Точно сред тях, според мен, трябва да търсим и инвенциите на Аршак Нерсисян, преработени от неговата собствена чувствителност и умение. В този смисъл той е художник, който не можеш да сбъркаш с други.“
                        Проф. Аксиния Джурова