90 години от рождението на Ариел Шарон, израелски военен деец и политик /1928-2014/. През 1942 г.

Ариел Шарон се присъединява към движението "Хагана" (еврейска паравоенна организация в Палестина, съществувала в периода 1920-1948 г. по време на британския контрол над Палестина. През 1948 г. той командва подразделение, а след това и рота в бригадата "Александрони" по време на първата Израелско-арабска война (1948-1949). През 1953 г.основава и оглавява "101-инчовият специален отдел", който осъществява наказателни операции на арабските територии. През юни 1972 г. напуска армията, но е мобилизиран за четвъртата арабско-израелска война "Йом Кипур" (6 октомври-11 ноември 1973), по време на която ръководи бронирана дивизия. През декември 1973 г. Ариел Шарон е избран за депутат от блока "Ликуд". Специален съветник по въпросите на сигурността на министър-председателя Ицхак Рабин (1975-1976). Министър на селското (21 юни 1977-4 август 1981). Председател на Комитета по въпросите на израелските селища в окупираните територии (1978-1983). Министър на отбраната на Израел (август 1981-февруари 1983), министър без портфейл (14 февруари 1983-януари 1984), министър на търговията и промишлеността (13 септември 1984-12 февруари 1990). Министър на жилищното строителство и председател на Комитета за емиграция и усвояване (1990-1992). Министър на националната инфраструктура (1996), министър на външните работи Израел и преговарящ с Палестинската автономна власт (13 октомври 1998-6 юли 1999). Временен лидер на партията "Ликуд" (19 май 1999-2 септември 1999) и председател на "Ликуд" (2 септември 1999-21 ноември 2005). Министър-председател на Израел (7 март 2001-14 април 2006), министър на външните работи, на земеделието и селскостопанското развитие, на търговията и промишлеността, на науката, културата и спорта (2 ноември 2002-14 април 2006). Основател и председател на центристката партия "Кадима" ("Напред") ( 24 ноември 2005-4 януари 2006).

На 4 януари 2006 г. Ариел Шарон получава мозъчен инсулт и е в кома в медицинския център "Шеба" до Тел Авив, Израел. Правомощията му са прехвърлени на заместник министър-председателя Ехуд Олмерт. На 14 април 2006 г. влиза в сила решението на правителството от 11 април 2006 г., утвърждаващо Ехуд Олмерт за министър-председател и обявяващо Ариел Шарон за трайно недееспособен.