40 години от смъртта на проф. Христо Вакарелски, български етнограф и фолклорист /1896-1979/. Асистент и уредник в Народния етнографски музей в София (1927-1940). Директор на Народния музей в Скопие (1941-1944). Директор на Народния етнографски музей (1945-1948), ст.н.с. (1949-1962) и завеждащ секция "Материална култура" в музея (1953-1956). Основател и председател на Българско народно научно дружество (18 януари 1938). Почетен член на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия и на Международното дружество за етнология и фолклор. Автор е на около 950 проучвания и студии, сред които "Кавалът в нашия бит и в народната ни песен" (1932), "Сватбените обичаи у българите" (1935), "Български народни гатанки" (1936), "Българските празнични обичаи" (1943), "Нашите народни занаяти" (1940), "Принос към естетиката на българския народ" (1957), "Пластиките на обредните хлябове у българите" (1960), "Етнография на България" (1974) - първи опит в българската етнографска наука за всестранно и систематично изложение на традиционната народна култура, и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1965). Първият българин, носител на международната награда "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет (1965). Носител на орден "Червено знаме на труда" (декември 1971), на орден "Народна република България" първа степен (март 1972).