СБХ представя

"Утаено време"

Изложба на Станислав Памукчиев

(18 ноември – 5 декември 2015 г.)

„Утаено време“ е изложба от серия голямоформатни картини, създадени през 2015 г. Авторът преоткрива продуктивен етап от своето развитие, с проблематизиране статута на живописната картина, с излизане от изобразителното поле и доказването й като самостоен пластичен обект в разширен възглед за живопис.
Експериментите в тази неустойчива, гранична територия между картината и обекта, между обекта и инсталацията изявяват психологическия и духовен актив на пластическата форма, структурния и морфологичен потенциал на пластическия идиоматичен израз.
Изградени от пепел, въглен, пръст, сено, метал, картините атакуват сетивно-психически, разкриват своята първична сила и символно-семантична стойност. Енергиите на тези платна раздвижват усещането за природност, естество и истинност, интуициите за феноменологичното и универсалното. Разбудени са ирационални импулси, подвластни на хтоничния дух - колкото разрушаващ, толкова и творящ. Потърсени са „живи значения“ в пластовете дълбинна психичност, в устойчивите архетипни фигури носещи енергиите на живота. Завръщането към изначалното и митологичното е мистично пренасяне, разтваряне в Голямото време, в което минало, настояще и бъдеще, влизат в безкрая на вечно повтарящите се сътворение и разпад, хаос и воля за ново начало.

Заявената позиция е реакция срещу прагматичния, цинично-консумативен и технологизиран свят, срещу развлекателните и крайно комерсиализирани модели в културата. Тоталните процеси на секуларизация, загубата на историческа перспектива и отсъствието на висок онтологичен хоризонт, активират търсене на дълбоките основания за нов хуманизъм и ново холистично разбиране за света. В артистичната програма на автора, завръщането към изначалното, не е носталгия към нещо отминало, а събиране на духовен опит, ценностна ориентация и търсене на гравитационен център, на вътрешна цялост.

Станислав Памукчиев е роден е на 9 май 1953 г. в София, България. През 1979 завършва Националната художествена академия, София, специалност „Стенопис”, при проф. Димо Заимов. Понастоящем е професор в НХА, София.
 

Реализирал е над 40 самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия, Холандия, Унгария, Румъния, Сърбия, Македония, САЩ, Франция.
Участник в редица колективни, международни изложби, селекции на съвременно българско изкуство: Imago Mundi, Benetton Collection, Венеция, 2015г.; „Съвременна българска живопис“, West Lake Museum, Ханджоу, Китай, 2014г.; „Скулптура и обект“, Братислава, Словакия, 2011г.; „Колекция на Европейския парламент“, ЕП, Брюксел, Белгия, 2011г.; Аrena Vestfossen, Осло, Норвегия 2008г; Музей „Лудвиг”, Аахен, Кобленц, Германия, 2008г.; Donumenta, Регенсбург, Германия, 2005г.; Биенале за съвременно изкуство, Национална галерия, Прага, 2005г.; Триенале, Делхи, Индия, 2005г.; Музей за съвременно изкуство, Каракас, Венецуела, 2004г.; ААF Лондон, 2002г.; Европалия, Брюксел, Белгия, 2002г.; Център EFA  за съвременно изкуство, Ню Йорк, 2001г.
Участва и във фестивали на  изкуството: ART Zurich; ART Fair,Стокхолм; ART Fest, Страсбург; Lineart, Gent; MIART, Милано; ART Junction Кан; ART Fest Bazil.

Има десет национални и международни награди, между които: Национална награда за живопис „Захари Зограф”, 2004 г. и голямата награда на Международното триенале за живопис, София, 1996г.
Негови произведения са собственост на: Национална галерия, София; СГХГ; Национална галерия, Прага; Европейски парламент, Брюксел; Колекция “Петер Лудвиг”, Аахен, Германия; Фондация ART Dialogue, Париж; Колекция ”Вутен”, Белгия; Колекция"Св.Русев", частни колекции в България, Австрия, Белгия, Холандия, Германия, САЩ, Франция, Швейцария, Италия, Канада, Гърция.