За покровителството на свети Димитър си съперничат гърци, българи, сърби, руси. Предполага се, че е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г. Народният култ към свети Димитър го представя като по-голям брат близнак на свети Георги. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а свети Димитър - зима". Според поверията в полунощ срещу празника на св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си, затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници. Характерни са и трите дни след Димитровден - т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените. На Димитровден се приготвя курбан и различни ястия от птици и зеленчуци.