26 Окт
Законодателната власт в Украйна се осъществява от Върховна рада - еднокамарен парламент с 450 депутати, избирани за срок от 5 години чрез общи и преки избори, като половината от тях (225 души) се избират по пропорционалната система, а другите 225 души - по мажоритарната система. Последните парламентарни избори са произведени на 28 октомври 2012 г. Най-много места печели Партията на регионите - 185, следвана от Общоукраинското обединение "Баткившчина" ("Отечество") със 101 места и Украинския демократичен алианс за реформи (УДАР) с 40 места. На 25 август 2014 г. президентът на Украйна Петро Порошенко подписва указ за разпускане на Върховната рада и за организиране на предсрочни парламентарни избори на 26 октомври. Необходимостта от предсрочни избори възниква заради разпадането на 24 юли 2014 г. на правителствената коалиция с излизането от нея на парламентарните фракции на Украински демократичен алианс за реформи (УДАР) и Общоукраинско обединение "Свобода", както и на 15 независими депутати и невъзможността да бъде съставена нова коалиция. На 28 август 2014 г. в Украйна започва предизборната кампания. Според в. "Комерсант" от 15 септември 2014 г., основна тенденция в изборната кампания е присъствието в листите на кандидати, участвали в протестите на Майдана и в АТО - "антитерористичната операция" на правителството на Украйна срещу източноукраинските сепаратисти. Избори няма да има в 12 мажоритарни окръга - 10 в Крим и 2 в Севастопол. От 17 март 2014 г. Крим и Севастопол вече са субекти на Руската федерация, а Украйна ги разглежда като окупирани територии. Самопровъзгласилите се Луганска и Донецка република в Източна Украйна няма да участват в парламентарните избори. На 23 септември 2014 г. те обявяват, че на 2 ноември 2014 г. ще произведат президентски и парламентарни избори на своя територия.