50 години от смъртта на Никола Фурнаджиев, български поет, писател и публицист, и 115 години от рождението му (27 май 1903) /1903-1968/. Учител в българското училище в Цариград, в Пазарджик и София (1932-1944). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1945-1949). Секретар на Съюза на българските писатели (1953-1956). Заместник главен редактор на сп. "Септември" (1961- юли 1963). Бил е главен редактор на издателство "Български писател" и редактор в сп. "Септември". Автор е на лирика - "Велики дни" (1950), "По пътищата ти вървях" (1958), "Слънце над планините" (1961), "Най-трудното" (1964) и др.; на пътеписи - "Пътуване до Чили" (1955) и др.; на книги за деца и юноши - стихосбирките "Родино свидна" (1964), "Какъв ще стана" (1966) и др. Превежда поезия от руски език. Лауреат на Димитровска награда (24 май 1951, 31 декември 1959). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (27 май 1963). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (23 май 1965). На 27 май 1987 г. е учредена награда на негово име.