75 години от смъртта на Панайот Пипков, български композитор и капелмайстор /1871-1942/. Представител е на т.нар. първо поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе. Бил е учител по музика в Ловеч (1900-1905) и в София в Първа и Втора девическа гимназия и в Девическото педагогическо училище. Ръководил е самодейни хорове и оркестри и създава репертоар за тях. Диригент в Свободен театър (1918), пръв диригент на хор "Георги Кирков" (1919), хормайстор в Народната опера София (1920-1921), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-1930). Автор е на две детски оперетки, китки от народни песни и маршове за духов оркестър, клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка, театрална музика и др. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. От хоровите му песни най-популярни са "Всеучилищен химн на св. св. Кирил и Методий" ("Върви, народе възродени") по текст на Стоян Михайловски (1901) и песента "Сладкопойна чучулига", текст на Цоньо Калчев (1903), които включва в детската си оперетка "Щурец и мравка" (1910). Детските и училищните му песни са издадени в три сборника. Пише драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност.