25 години от смъртта на Ангел Тодоров (Ангел Тодоров Тошков), български, журналист, поет, преводач и публицист /1906-1993/. Сътрудничи и участва в редактирането на вестниците "Единство" (1925-1937), "Студентска трибуна", "Новини" (1926-1928), "РЛФ" (1929-1934), "Ехо" (1930-1934), "Поглед" (1931-1934), "Литературен преглед" (1934-1935) и др. и на списанията "Наковалня" (1925-1933), "Звезда" (1932-1934) и др. След 1945 г. работи като завеждащ сектора за печата в Националния комитет на Отечествения фронт. Редактор в сп. "Съвременник" (1945-1946), главен редактор на в. "Вечерни новини" (1951-1953), заместник главен редактор на сп. "Септември" (1956-1961) и в. "Стършел" (1956-1961). Главен редактор на сп. "Българо-съветска дружба" (1961-1982). Секретар на Съюза на българските писатели (1947-1948; 1958-1962). Един от основателите на Съюза на преводачите в България (5 юни 1974), пръв председател на съюза (5 юни 1974-5 юни 1979) и негов почетен председател (5 юни 1979-25 февруари 1993). Съставител и редактор на сборници и антологии, на избрани творби от български класици. Превежда от руски език. Негови произведения са преведени на руски, немски, френски, индийски и други езици. Лауреат на Димитровска награда (14 май 1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (21 октомври 1966, 20 октомври 1986). Носител на литературна награда "Петко Р. Славейков" (май 1987).