115 години от рождението на Георги Константинов (Георги Гогов Константинов), български литературен историк и критик /1902-1970/.

Редактор във в. "Радикал" (1923-1934 ), в. "Съвременник" (1930-1932), в. "Нови дни". Сътрудничи на в. "Заря", и списанията "Българска мисъл", "Златорог" и "Отец Паисий". Като литературен критик дебютира в сп. "Чернозем" през 1922 г. След 9 септември 1944 г. редактира културната страница на в. "Радикал", в. "Време" и сп. "Простори". Редактор е в издание "Народна младеж" (1954-1963). Автор е на "Българската литература след войната" (1933), "Стара българска литература от св. св. Кирил и Методий до Паисий Хилендарски" (1942), "Нова българска литература" (2 т. 1942, 1943), "Моето поколение в литературата 1917-1967" (1967), "Николай Лилиев сред своите приятели" (1971) и др. Издава литературни справочници. Превежда романи и повести от руски език.

Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, по случай 60-ата годишнина от рождението му и за заслуги към българската литературна критика (март 1962).