Изложба

"Немият образ на слепия текст. Мястото на текста в българското изобразително изкуство след 1856 г."

(25 февруари - 27 март 2016 г. )

Този проект е опит за преглед на физическото присъствие на текста (дори и маркерите за него) в българските пластически изкуства, като думата „текст“ в случая трябва да се разбира не само в смисъл на обособен писмен сбор от думи и изречения, а и като отделни думи, срички, буквени и цифрови графеми.

В изложбата са подредени повече от 120 творби на автори, сред които: Николай Павлович, Станислав Доспевски, Антон Митов, Иван Мърквичка, Никола Петров, Иван Милев, Николай Райнов, Борис Георгиев, Златю Бояджиев, Галин Малакчиев, Георги Божилов – Слона, Текла Алексиева, Румен Гашаров, Андрей Даниел, Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Венцислав Занков, Надежда Олег Ляхова, Красимир Кръстев – Расим, Боряна Драгоева – Росса, Сашо Стоицов и др. Така експозицията предоставя възможност на публиката и изследователите както да проследят взаимоотношенията между текста и образа – тяхното проявление в различни исторически периоди и форми, така и да разкрият цялото многообразие от възможности, които любовта и раздорите между текста и образа дава на българските художници. Понякога учудващо близки, а друг път – неочаквано далечни.
 

В изложбата са включени произведения от фондовете на Национална галерия, Национална художествена академия, Народен театър „Иван Вазов”, Национален църковен историко-археологически музей, Съюз на българските художници, Музей за история на София, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора” – Кюстендил, Регионален исторически музей – Благоевград, Художествена галерия „Димитър Добрович” – Сливен, Художествена галерия „Николай Павлович” – Свищов, Художествена галерия „Жорж Папазов” – Ямбол, Ателие-колекция „Светлин Русев” и частни колекции.