Исак Нютон /1642-1727/ е английски физик, математик и астроном, положил теоретичните основи на механиката и астрономията /1643-1727/. Приносът на Нютон в развитието на математиката и физиката е изключителен за началото на научната революция. По Грегорианския календар, великият физик е роден на 4 януари 1643 (стар стил 25 декември 1642) в Улсторп, селце близо до град Грантъм в английското графство Линкълншир. През 1661 - 1665 започва обучението си в Кеймбриджкия университет, завършва го и става Лукасов професор в Кеймбриджкия университет (1669-1701). Следват първите му публикации в областта на математическия анализ (1669), след тях през 1671 г. публикува метода на флуксиите и конструира първия рефракторен телескоп. Изключително значение за развитието на модерната физика придобива през 1684 г. теоретичното обосноваване на Законите на Кеплер. Следват гениалните основи на класическата механика - Законите на Нютон и теорията за гравитацията (1687 г.) В областта на механиката Нютон описва закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това, той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони. Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Още приживее придобива много голяма популярност и признателност, защото през 1696 - 1699 е управител на Монетния двор, а след това и магистър на Монетния двор. Последни са изследванията му в областта на оптиката и своята теория за светлината (1704 г.), умира на 31 март 1727 г. в Лондон. Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон са разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произхода на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица.