На Коледа - един от най-големите църковни празници - християнският свят чества рождението на Божия син Исус Христос.

Според Евангелието от Лука това станало в гр. Витлеем, провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 г. след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия. Малко преди неговото раждане майка му Мария, заедно с Йосиф отива във Витлеем. Те не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Тук Мария родила сина си, повила го в пелени и положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали божествения младенец. В мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера. Коледа е народното наименование на Рождество. В някои краища го наричат още "Божик" и "Божич".

В българската национална традиция празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая коледуване. В него участници са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски кравай, пари и различни храни. Коледните празници продължават до Стефанов ден - 27 декември.