160 години от рождението на ген. Радко Димитриев (ист. име Руско Димитриев Русков), български военен деец /1859-1918/. Участник в националноосвободителното движение и в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Началник-щаб на Българската армия (1 януари 1904-28 март 1907). Началник на Трета военноинспекционна област (1907-1912). По време на Балканската война (1912-1913) е командир на Трета армия в Лозенградската операция и на обединената Първа и Трета армия в Люлебургазко-Бунархисарската операция. По време на Междусъюзническата война (1913) е помощник-главнокомандващ действащата армия. Пълномощен министър в Русия (1913). През Първата световна война (1914-1918) служи в руската армия, където командва последователно Осми армейски корпус, Трета армия, Втори Сибирски корпус, Дванадесета армия. След Октомврийската революция (1917) е разстрелян на 18 октомври 1918 г. заедно със 100 други висши руски офицери в Кавказ. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).