120 години от рождението на Амелия Ерхарт, американска авиаторка /1897-1937/.

През август 1928 г. тя става първата жена, прелетяла сама над Северна Америка и обратно. През 1929 г. тя печели трето място в авиационноно състезание за жени от Санта Моника до Кливланд в САЩ. През 1930 г. започва да работи за Националната асоциация по аеронавтика, където настоява за отделянето на женските рекорди, въведено по-късно от Международната федерация по аеронавтика. През 1931 г. поставя нов световен рекорд за височина, като достига 18 415 фута.

По нейна инициатила през 1931 г. е създадена организацията "Деветдесет и деветте", за да подпомага жените авиатори. Името на организацията е измислено от нея - на първото събрание се събират точно 99 жени. На 20 май 1932 г. тя излита сама от Харбър Грейс, Нюфаундленд, с идеята да повтори презатлантическия полет на Чарлз Линдберг. След 14 часа и 56 минути каца на пасище в Кълмор, Северна Ирландия, като става първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. Днес там се намира център "Амелия Ерхарт". Като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан сама, тя получава Орден за постижения в авиацията от Конгреса на САЩ, Орден на Почетния легион от правителството на Франция и златен медал на Националното географско дружество от президента на Хърбърт Хувър. На 11 юли 1935 г. тя става първият човек, летял сам от Хонолулу до Оукланд, Калифорния. По-късно същата година лети сама от Лос Анджелис до Мексико и после сама от Мексико до Ню Йорк. На 1 юни 1937 г. заедно с Френ Нунан на оклосветски полет. Излитат от Пърл Харбър. Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На 29 юни 1937 г. пристигат в Лае, Нова Гвинея. Остават им само 11 000 км над Тихия океан. На 2 юли 1937 г. потеглят от Лае, нова Гвинея, към остров Хоуланд и изчезват безследно над Тихия океан. Обявена е за мъртва на 5 януари 1939 г. Останките от самолета не са намерени и до днес.