На този ден църквата празнува рождеството на св. Йоан Кръстител. Неговото рождение е предсказано "свише" - родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започна покръстването на юдеите във водите на р. Йордан. Българите наричат празника Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов), както и Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Поради това често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Много от поверията и обичаите на този ден са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народните обичаи и вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. В някои райони правят толкова китки от набраните билки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Подобно на Нова година и Гергьовден, по китката се гадае за здраве, плодородие и женитба. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.