25 години от смъртта на акад. Сава Гановски, български философ и педагог /1897-1993/. Директор на Дирекция на печата /дн. Българска телеграфна агенция/ (септември 1944-август 1945). Пълномощен министър в Румъния (1945-1947) и Югославия (1947-1949). Председател на Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1952). Заместник-председател на Българската академия на науките /БАН/ (1957-май 1959). Председател на Съюза на народните читалища (1950-1957) и на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество (26 декември 1959-май 1966). Директор на Института по педагогика при БАН (1959-1967) и на Института по философия (1977-1988) при БАН. Председател на Социологическото дружество в България (1959-1965). Председател на Българското философско дружество (август 1968-1989), на Дружеството на българските психолози (5 януари 1969-1989) и негов почетен председател (1989-1993). През 1973 г. е избран за Президент (от 1973) на Международната федерация на философските дружества, неин почетен председател (1978-1993). Бил е главен редактор на сп. "Философска мисъл". Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (3 март 1954-2 март 1990). Депутат от 3-ото до 9-ото Народно събрание (1957-1990), председател на Бюрото на 4-ото Народно събрание (6 декември 1965-26 февруари 1966) и на 5-ото Народно събрание (11 март 1966-26 юни 1971).

Автор е на трудовете "Основни направления във философията" (1934), "Основни закони на научната философия" (1940), "Кратка история на философията. От древността до най-ново време" (1941), "Обществено-икономическата формация и мирното съвместно съществуване" (1962), "Педагогически произведения. Избрани произведения" (1973) и др. Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Удостоен е със званието "Народен деятел на науката" във връзка с 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост, за приноса му в развитието на науката, образованието, литературата и изкуството (22 май 1963) и званието "Герой на Народна република България" по случай 70-ата годишнина от рождението му (март 1967). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (27 януари 1956), на орден "Георги Димитров" (7 март 1957; декември 1959; май 1963; 1967; март 1972; март 1977; февруари 1987).