175 години от рождението на Петко Каравелов, български политик и държавник, и 115 години от смъртта му (24 януари 1903) /1843-1903/.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) служи в щаба на руската армия. През 1878 г. е назначен за вицегубернатор на град Видин, а после за окръжен управител на Търново. Депутат в Учредителното събрание (1879), участва в изработването на Търновската конституция (1879), председател на 1-ото Обикновено народно събрание (21 октомври 1879-24 ноември 1879). Редактор на в. "Целокупна България" (1879-1880), издава вестниците "Независимост" (1881-1882) и "Търновска конституция" (1884). Заедно с Марин Дринов и Константин Иречек организира първото следосвобожденско общо събрание на Българското книжовно дружество (1881). Основател и председател на Демократическата партия (1896-1903). Председател на 2-ото Обикновено народно събрание (3 март 1880-26 март 1880). Министър на финансите (24 март - 28 ноември 1880), министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 - 27 април 1881).

Кмет на Пловдив (1883-1884). Председател на 4-ото Обикновен народно събрание (27 юни1884-30 юни 1884). Министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията (30 юни 1884-9 август 1886), управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885-9 август 1886). Министър-председател на временното правителство (12-16 август 1886). Член на Регентския съвет на Княжество България (25 август 1886-15 октомври 1886) заедно със Сава Муткуров и Стефан Стамболов след абдикацията на Александър I Батенберг (26 август 1886).

Депутат от 8-ото до 11-ото Обикновено народно събрание (1894-1901). Министър-председател и министър на финансите (20 февруари-21 декември 1901). Управляващ Министерството на народното просвещение (25 април - 21 декември 1901). Автор е на "Учебното дело в Македония" (1883), "Изповед" (1884), "Българско учебно дело в Турско" (1888).