150 години от приемането от Камарата на представителите (долната камара) на Конгреса (парламента) на САЩ /1868/, на резолюция за започването на процедура за отстраняване от длъжност на президента Андрю Джонсън - първият американски държавен глава, подложен на импийчмънт.

Процедурата приключва на 26 май 1868 г. През февруари 1867 г. Конгресът на САЩ приема Закон за структурата на кабинета (Tenure of Office Act), съгласно който назначаването и освобождаването на членовете на правителството може да се осъществява само с одобрението на парламента.

Законът е приет най-вече, за да бъде защитен на поста му като военен министър Едуин Стантън, назначен от президента Ейбрахам Линкълн. На 12 август 1867 г. президентът Джонсън освобождава Едуин Стантън и назначава на негово място Юлисис Грант. На 13 януари 1868 г. Сенатът възстановява Едуин Стантън на поста му. На 21 февруари 1868 г. президентът Джонсън отново освобождава Стантън и назначава Лоренцо Томас. На 24 февруари 1868 г. Камарата на представителите приема резолюция за започване на процедура по импийчмънт срещу президента Джонсън поради неспазването на Закона за структурата на кабинета. На 5 март 1868 г. в Сената е обявен съдийският състав по процедурата за импийчмънт, който започва работа на 30 март 1868 г.

Разследването приключва на 16 май 1868 г., когато е първото гласуване в Сената за отстраняването от длъжност на президента Джонсън. Той е обявен за невинен по всички 11 точки от обвинението, тъй като не е постигнато необходимото мнозинство от две трети, за да бъде осъден (35-има сентори гласуват за "виновен", 19-има - за "невинен"). При повторно гласуване в Сената на 26 май 1968 г. по две точки от обвинението президентът Андрю Джонсън отново е оправдан.