435 години откакто папа Григорий XIII издава була "Интер грависсимос" (оригиналът й се пази в архива на Ватикана) за въвеждане на нов календар - наречен по-късно на негово име Григориански /1582/. Според календара датите се преместват с 10 дни напред и се нарежда денят след 4 октомври 1582 г. четвъртък да се приеме не за 5, а за 15 октомври 1582 г. Така се поправя грешката, натрупана от времето на Първия Никейския събор и пролетното равноденствие отново става на 21 март. През 1582 г. римският папа Григорий ХIII създава комисия, ръководена от професора по астрология Игнаций Данти. Тази комисия одобрява проекта на преподавателя по медицина в унивеситета на град Перуджа Луиджи Лилио, който се счита за съставител на Григорианския календар. С Григорианския календар се заменя Юлианския (от 325 г. до Първия Никейски събор през 1582 г.). За този период от време изоставането на календарната година от тропическата било цели 10 дни.