Бъдни вечер, наричан още Малка Коледа, е денят преди Рождество Христово. Денят завършва с празнична вечеря от постни ястия, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Исус Христос. Колкото повече са постните ястия на празничната трапеза, толкова по-богата ще е годината. По традиция се приготвят варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Броят на ястията трябва да бъде нечетен, най-често 7, 9 или 11. Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря. Съвременната коледна елха замества бъдника (пън от плодовито дърво), който гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват 40-дневните Коледни или Рождественски пости.