90 години от излъчването в София на първото българско радиопредаване /1929/ - начало на радиоразпръскването в България. Осъществено е по малка радиостанция от група ентусиасти - радиотехници, инженери и общественици начело с техника Георги Вълков. Редовни предавания започват през 1930 г. от предавателя "Родно радио", ръководен от Съюза на радиолюбителите в България. След 15 юни 1930 г. започват да се предприемат първите опити за радиоразпръскване с българска държавна радиостанция като се използва специално пригоден за излъчване на говор и музика радиотелеграфен предавател с два киловата мощност, настроен на дълга вълна 2850 м. или 105 kHz. Така през 1930 г. в България работят едновременно две радиостанции - общественото "Родно радио" и държавният предавател, наречен още тогава Радио София. През юни 1931 г. предаванията на "Родно радио" стават ежедневни и траят по около три часа, а радиостанцията започва редовно да се обявява като Радио София. На 25 март 1934 г. е пуснат в експлоатация нов по-мощен предавател, който излъчва на вълна 252.8 м. (1187 kHz) и покрива голяма част от страната. На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник - поет, художник и театрален критик.