90 години от рождението на Йордан Радичков, български писател, и 15 години от смъртта му (21 януари 2004) /1929-2004/. Редактор на в. "Народна младеж" (1952-1954), в. "Вечерни новини" (1954-1960), в "Българска кинематография" (1960-1962), в. "Литературен фронт" (1962-1969). Съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (1973-1986). Заместник-председател на Съюза на българските писатели (22 май 1968-29 март 1989). Заместник-председател на Български ПЕН-клуб (1986-януари 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юни-26 октомври 1990).

Автор е на сборниците с разкази "Сърцето бие за хората" (1959), "Свирепо настроение" (1965), "Водолей" (1967), "Козята брада" (1967), "Вятърът на спокойствието" (1968), "Ние, врабчетата" (1968), "Коженият пъпеш" (1969), "Верблюд" (1984); на романите "Неосветените дворове" (1966), "Всички и никой" (1975), "Прашка" (1977), "Ноев ковчег" (1988), както и на пиесите "Суматоха" (1967), "Януари" (1975), "Лазарица" (1979), "Опит за летене" (1979), "Кошници" (1982) и др.

Автор е на сценариите на филмите "Последно лято", "Горещо пладне", "Привързаният балон" и др. Лауреат на Димитровска награда (1971). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1979), на наградата на Съюза на българските писатели за детска литература за "Малки жабешки истории" (1994), на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (24 май 1996), на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2000), на държавна награда "Св. Паисий Хилендарски" (2003) и др. Почетен гражданин на Сливен (май 1980) , на София (29 май 2000), на Монтана (28 май 2007).