На 24 януари 1965 г. умира Уинстън Леонард Спенсър Чърчил (Churchill) – английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Роден е на 30 ноември 1874 г. и произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. Служи в Индия (1896-1898 г.), участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение. По време на Англо-бурската война (1899-1902 г.) е военен кореспондент в Южна Африка. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия (1900 г.). По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). Заместник-министър е на колониите (1906-1908 г.), министър на търговията е (1908-1910 г.), министър на вътрешните работи (1910-1911 г.) и военноморски министър (1911-1915 г.). Един от организаторите е на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. Министър е на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж (1917-1918 г.), военен министър и министър на авиацията (1919-1921 г.).

В началото на 20-те години се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Министър на финансите е в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те години се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин - Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във II световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. е министър-председател на коалиционно правителство. Организира и ръководи енергично преустройството на целия живот в Англия и сплотява силите на народа за борба срещу Германия, нейните съюзници и настъплението на фашизма. Издига лозунга "Победа на всяка цена". След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война.

Участва в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейските страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война”. През 1951-1955 г. е отново министър-председател; поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Пише "История на Първата световна война" и "История на Втората световна война". Носител е на Нобелова награда за литература (1953 г.).