95 години от избухването /1923/ на въстание (Септемврийско въстание), организирано и ръководено от Българската комунистическа партия (БКП) (т.с.) като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с държавен преврат на 9 юни 1923 г. В бунта се включват и леви земеделци и анархисти. На 5-7 август 1923 г. е свикано заседание на ЦК на БКП (т.с.). Взето е решение за подготовка на въоръжено въстание и е създаден Военнотехнически комитет при ЦК на БКП (т.с.). Правителството взема мерки за осуетяване на въстанието и още на 12 септември арестува повече от 2000 видни дейци на БКП (т.с.). Като реакция на арестите, въстанието започва да избухва стихийно по места. На 13 срещу 14 септември 1923 г. въстанието избухва в Мъглиж. На 20 септември свикана среща на ЦК на БКП (т.с.), на която, въпреки съпротивата на привържениците на легалната дейност, е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември 1923 г. Сформиран е Главен щаб, в който са включени Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов. На 23 септември въстанието е обявено в гр. Фердинанд (дн. Монтана). В следващите дни се вдигат повечето от селищата на Северозападна България. В много части на България въстанието избухва в ограничен мащаб. Правителството на Александър Цанков обявява военно положение на 22 септември и мобилизира големи войскови сили за справяне с въстаниците. Репресивните действия срещу населението във въстаналите райони продължават и след потушаването на въстанието.