През 1674г. умира Петър Парчевич – католически духовник, борец за освобождението на българския народ от османско владичество. Роден е около 1612 г. в Чипровец (днес Чипровци), област Монтана. Получава образованието си в Италия и става доктор по каноническо право и теология. През 1644 г. е назначен за секретар на марцианополския архиепископ във Влашко. В това си качество той имал възможност да обикаля и българските земи. През 1648 г. е натоварен с мисия до полския крал Владислав IV, за да го помоли да окаже помощ на българите в борбата им против османското владичество. Последвали още две негови мисии до Варшава (1650 г. и 1672 г.), при които посещава още и Виена и Венеция с цел да спечели подкрепата им за българската кауза. Междувременно през 1656 г. е ръкоположен за марцианополски архиепископ, след което посещава папа Климент Х. Като висш католически мисионер Петър Парчевич е изпратил многобройни доклади до Рим, в които съобщава факти за положението на българския народ в средата на XVII в. Установява контакти и с Богдан Хмелницки, чрез когото се опитва да спечели съдействието и на Русия.