На 23 декември 1906 г. е убит Дамян Груев - македонски революционер, един от основателите на ВМРО. Единодушно е избран за председател на Македонския революционен конгрес през 1903 г., който взема решение за вдигане на Илинденското въстание (1903 г.). Четата на Даме Груев е открита от турските власти край село Русиново, Малешевско, загива при завързалата се престрелка. Роден е през 1871 г. в село Смилево, Битолско. Средното си образование получава в Солунската българска мъжка гимназия а по-късно учи във Великата школа в Белград, както и история във Висшето училище в София (днес Софийски университет). През 1891 година е изключен от Висшето училище като заподозрян в убийството на министър Христо Белчев. През лятото на 1893 година се установява в Солун, същата година усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех. На 23 октомври 1893 година в Солун заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев Дамян Груев поставя началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), която в различни периоди от своето съществуване носи различни имена - Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО) и др. Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия на Македония и Одринско. В сформирания Централен комитет Д. Груев е избран за секретар-касиер. През 1895 и 1896 година Д. Груев като инспектор на българските училища в Солунско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Затова властта го интернира в Битоля, където впоследствие е назначен за учител от страна на органите на Българската Екзархия. През август 1900 година е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. През май 1902 г. заточен в Подрум кале в Мала Азия, което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунски конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. През 1903 година е амнистиран. Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против въстанието, няма сили да го спре. Д. Груев участва активно в Илинденско-Преображенското въстание, както и във възстановяването на ВМОРО след неговия злополучен край. Играе ръководна роля в организацията след 1903 г. и със своя авторитет успява да потуши част от конфликтите в нея. Застава начело на Прилепския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО, а през следващата година и на първия общ конгрес на организацията след въстанието - Рилския. Тогава във ВМОРО превес взима противоположното крило на организацията - т.нар. левица, но Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си.