Амфилохий е роден в Кесария, Кападокия (на територията на днешна Турция). Той бил съвременник и приятел на Василий Велики и Григорий Богослов. Взима участие във II Вселенски събор (381) и съдейства за изкореняването на ересите не само в своята епархия, но и в цялата църква. Умира през 395 г., като оставя след себе си полезни за църквата съчинения. Григорий бил епископ в Акрагант (Сицилия). Той се изявил като добър пастир и учител, баща за сираци и вдовици, благодетел на бедни и сираци. Присъствал на VI Вселенски събор (680) и умрял през 710 г. От неговата книжовна дейност до нас са достигнали изяснителни бележки на книгата "Еклисиаст", книга от Стария завет. Княз Александър Невски е роден ок. 1220 г. в княжеско семейство в Переславле, Залеском. Посветен е бил във воин на 6-годишна възраст. На 16 години баща му го оставя да управлява Новгород. Княз Александър повежда в началото на 13-ти век руските войски срещу шведско и германско нашествие. Князът, предвождащ многобройна войска, разгромява на 15 юли 1240 г. при р. Нева настъпващата към града шведска армия. Според преданията заради победата в тази битка получава прозвището Александър Невски. След смъртта на Александър Невски през 1263 г., тленните му останки са положени в храм "Успение на Света Богородица" близо до град Владимир. През 30 август 1724 г., по времето на Петър Велики, мощите на княза са пренесени и положени в построената в негова чест и памет Александро-Невска лавра в Санкт Петербург, където се съхраняват и досега.