През 1912 година партията на младотурците „Единство и прогрес“ печели победа на изборите, въпреки това бързо губи популярност. На 23 януари 1913 г. е извършен държавен преврат в Турция от партията на младотурците, начело с Енвер паша. Новото правителство отказва да приеме условията на мирно споразумение, договорени в Лондон (Великобритания) и военните действия през Балканската война са подновени. След преврата, установява така наречената „Диктатура на тримата паши“ — заедно с Талят паша и Джемал паша образува неофициален триумвират, фактически завладявайки цялата власт в Турция. Енвер паша заема изключително ключов пост като на военнен министър, същевременно открито изповядва идеологията на пантюркизма и панисламизъма - целящи да възродят Османската империя, но като . Той е отявлен противник на нетурското население (в началото на ХХ век това най-вече са арменци и ливанци), считан е за един от организаторите (Талят паша и Джемал паша) на геноцида срещу арменците. През 1914 година Енвер паша сключва военен съюз с Германия и въвлича Турция в Първата световна война, а във време на войната той заема поста „заместник на главнокомандващия“ (главнокомандващ формално е султана).