Обявен е за официален празник с Решение на 38-ото Народно събрание от 10 септември 1998 г. Празникът се отбелязва по стар стил. На 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново (дн. Велико Търново) княз Фердинанд I обявява с манифест независимостта на Княжество България, като по този начин е отхвърлена нейната васална зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския конгрес (1 юли 1878). България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите". В издадения от него Манифест се казва: "Въодушевен от това свято дело и, за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят".

От 22 септември 1990 г. до обявяването на деня за официален празник на 10 септември 1998 г. денят на обявяването на независимостта на България се отбелязва по инициатива на конфедерация "Българска офицерска легия "Г. С. Раковски" и асоциация "България".