110 години от обявяването на независимостта на България /1908/. След тържествен молебен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново (дн. Велико Търново) княз Фердинанд I обявява с манифест независимостта на Княжество България, като по този начин е отхвърлена нейната васална зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския конгрес (1 юли 1878).

България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите". В издадения от него Манифест се казва: "Въодушевен от това свято дело и, за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят".

След обявяването на независимостта България получава дипломатическата подкрепа на Австро-Унгария. На 3 март 1909 г. в Санкт Петербург е подписан Руско-турски протокол, с който се уреждат финансовите въпроси на България, възникнали след обявяването на независимостта. На 6 април 1909 г. е подписан и Руско-български протокол, според който Русия опрощава на Османската империя военните й задължения, останали от Руско-турската освободителна война (1877-1878).

Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години на 82 млн. франка. Същия ден в Цариград е подписан Българо-турски протокол, с който Османската империя признава независимостта на българската държава и се отказва от каквито и да било материални искания спрямо България. На 7 април 1909 г. правителствата на Сърбия и Черна гора признават независимостта на България, а на 9 април 1909 г. - Великобритания и Франция. С решение на 38-ото Народното събрание от 10 септември 1998 г. денят на обявяването на независимостта се отбелязва като официален празник - Ден на независимостта на България.