Точно преди 155 години е подписана Първата Женевска конвенция за подобряване участта на ранените и болните при въоръжени конфликти. Основната цел на този документ е да се осигури така необходимото хуманно отношение дори и по време на война. Съвременните военни конфликти вече не приличат на масовите кланета от 19 век. Сраженията, които някога се състояха върху обособени за целта бойни полета, сега все повече се изместват в самото сърце на населените райони.

Традиционният тип война, водена между въоръжените сили на две или повече враждуващи държави, вече по-скоро е изключение. Конфликтите в наши дни все по-често нямат международен характер и основните им жертви са цивилните граждани. Международното хуманитарно право се адаптира към това развитие. Разтърсени от страданията и разрушителната лудост на Втората световна война, Държавите се събраха през 1949 година, за да запишат в четирите женевски конвенции волята си за пълна защита на всички лица, които не участват по принцип или вече не са в състояние да участват в сраженията, като например ранените или болни войници, военнопленниците и цивилните граждани.

Пред 1977 и 2005 г. три допълнителни протокола допълниха този основополагащ елемент на международното хуманитарно право. Осъдени са използването на специфично оръжие, като например биологично или химическо, касетъчните боеприпаси и противопехотни мини. Правото предвижда достатъчни ограничения, целящи защита на най-уязвимите лица от жестокостта на войната. Постигнат е известен напредък по отношение на практическото приложение, например обучението на войниците или наказателното преследване на най-тежките военни престъпления - благодарение на създаването на Международния наказателен съд. Въпреки това, почти всеки ден от всички краища на света пристигат ужасяващи свидетелства за страдания, породени от въоръжени конфликти./БТА