115 години от рождението на проф. Александър Обретенов, български изкуствовед и архитект /1903-1990/.

Архитект в Българските държавни железници (1929-1931) и в Софийския гарнизон (1932-1934). Главен секретар на Инженерно- архитектурната камара (1937). Председател на Камарата на народната култура (1945-1947). Преподавател по естетика в Държавната художествена академия в София (1947-1948) и в Държавното висше театрално училище (1949-1953). Заместник-председател на Комитета за наука, изкуство и култура (1948). Декан на Архитектурния факултет в Държавната политехника в София (1951-1958), ръководител на Катедрата по история и теория на архитектурата (1953-1957). Секретар на Съюза на българските художници (февруари1959-29 март 1963). Директор на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките /БАН/ (1959). Чл.-кор. на БАН (1961). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (14 ноември 1962-24 април 1971).

Депутат в 4-ото Народно събрание (1962-1965). Член на Президиума на БАН (9 март 1968-5 май 1973), секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН (9 март 1968-15 април 1972). Директор (от 1959 ) на Института за изкуствознание при БАН. Главен редактор на сп. "Архитектура" (1954-1956) и на сп. "Изкуство" (1956). Основател и първи главен редактор на в. "Народна култура" (1957-1958), на сп. "Изкуство" (1968-1980). Автор е на "Изкуство и съвременност" (1960), "Културната революция в България" (1968), "Социалната функция на архитектурата" (1978) и др. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963) и "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1975). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (23 май 1957), на орден "Народна република България" първа степен (август 1963), на орден "Георги Димитров" (1973, 1983).