На 22 август 1642 г. Крал Чарлз I обявява на Гражданска война на "Дългия" парламент в Англия - събитието влиза в историята под името Първа английска гражданска война /1642-1646/, част от Пуританската революция в Англия /1640-1689/. Английската революция е поредица от политически и военни конфликти в кралство Англия, които се разгоряват между привържениците на Парламента и династията на Стюартите, и между официалната англиканска църква и пуританството. Сблъсъците завършват с успех на парламентаристите, (по времето на Втора гражданска война от 1647-1648 г./, като е екзекутиран крал Чарлз I (30 януари 1649), а синът му Чарлз II е изпратен в изгнание. Установена е Английската общност (1649-1653), а след това Протекторатът (1653-1659) - диктатура на Оливър Кромуел. Монополът на Англиканската църква е премахнат и се установява принципът, затвърден през Славната революция (1688-1689), че монархът не може да управлява без съгласието на Парламента. Тези събития залягат в основните принципи на управление на съвременна Великобритания, като реално отразяват и влиянието на Първа икономическа революция върху света. Първата икономическа революция наречена промишлена започва още в края на XVI. Но времето на пълното й развитие е през първата половина на XVII в. Промишлеността — най-вече текстилната, металургичната и рудодобивната изживяват пълен подем. Създадени са компании за търговия с различни части на света. В стопанските начинания — манифактурно производство, корабостроене, външна търговия, наред с буржоазията — едри търговци, банкери, участват и джентрите — дребни и средни благородници земевладелци. В резултат на продължаващите „ограждания" селяните са прогонвани и земите се обработват от фермери арендатори. Но икономическият напредък и развитието на новите буржоазни отношения са спъвани от господстващите порядки на феодализма. През 1638 г. шотландците въстават срещу опита да им се натрапи богослужение по английски образец и войските им нахлуват в Англия. В градовете и в селските области, в именията на краля и лордовете избухват вълнения. За да получи необходимите пари за армията, крал Чарлз I е принуден да отстъпи и да свика парламента. Парламентът, в който заседават представители на различни слоеве на буржоазията и земевладелците, подкрепяни от селячеството и градските низини, заседава рекордно дълъг срок — 13 години и остава в историята под името "Дълъг парламент". Още в началото той налага наказание на приближените на краля и ограничаване на неговата власт. Опитът на Чарлз I да арестува в началото на 1642 г. водачите на опозицията в парламента слага край на мирния етап на революцията. Кралят напуска Лондон и започва военни действия срещу парламента. С това започва първата гражданска война, продължила четири години. Едни срещу други се изправят кавалерите — аристократи, поддръжници на краля, и „кръглоглавите" — така подигравателно били наричани пуританите заради скромните им прически. Положението се изменя, когато един от вождовете на парламента армии става Оливър Кромуъл, който разбира се първото което прави е да преустрой войските. След победата парламентът приема закон, с който се премахва зависимостта на поземлената собственост от краля и тя вече се продавала и купувала свободно.