130 години от началото на изграждането на най-големия парк в София - Борисовата градина /1882/.

На 22 март 1882 г. на заседание на Съвета за градско общинско управление на София е прието предложението на кмета на София Иван Хаджиенов за създаването на разсадник (пепиниера) за производство на посадъчен материал: дървета, храсти и цветя в местността "Табията". Първоначално паркът се е наричал "Разсадникова", "Пепиниерата". През пролетта на 1882 г. кметът закупува 11 000 фиданки и кани швейцареца Даниел Неф, който е уредник на кралските градини и паркове в Букурещ, Румъния, да бъде общински градинар. През 1883-1884 г. Даниел Неф изготвя проектите на градината и разсадника. Той оформя първите алеи с цветя, живи плетове и млади дървета, като залесява градината с акации. Едновременно с парка се изгражда и езерото при Орлов мост, построено през периода 1882-1888 г. Първоначално го наричали Голямото езеро, а по-късно - "Ариана".

От 1 януари 1895 г. носи името "Княз Борисовата градина", наричана накратко "Борисовата градина" в чест на престолонаследника княз Борис. След 9 септември 1944 г. Борисовата градина е преименувана в Парк на свободата, а след промените през 1989 г. паркът връща първоначално си име Борисова градина. От 1882 г. до 1886 г. постепенно паркът обхваща площ от 300 дка. През 1900 г. площта му е 500 дка, а в края на 30-те години на 20 в. площта възлиза на 680 дка с 182 дка представителна част. От 1984 г. цялата територия на парка възлиза на 4120 дка, а представителната й част - на 326 дка.