25 години от смъртта на акад. Петър Динеков, български литературен историк и критик, писател и педагог /1910-1992/.

Преподавател във Френския колеж в Пловдив (1936-1938). Преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1938-1979), ръководител на Катедрата по българска литература (1960-сепетември 1979), заместник-ректор на университета (1962-1964). От 1947 г. е член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, секретар на съюза (1950-1954; 1956-1958) и негов подпредседател (1948-1949). Ръководител на Секцията по българска литература до освобождението към Института за литература при Българската академия на науките /БАН/ (1948-1983). Ръководител на Архивния институт при БАН (1949-1951). Главен редактор на "Списание на Българската академия на науките" и на поредицата "Български фолклор" (1958-1976). Създател и пръв директор на Института по фолклор към Българска академия на науките (15 март 1973-31 юни 1982). Директор на Кирило-Методиевския научен център към Президиума на БАН (1980-1991). От 8 май 1987 г. е председател на Българския национален комитет на славистите. Член е на Международния комитет на славистите (1955) и негов подпредседател от 1960 г. до 1963 и от 1985 г.

Има голям принос в областта на старобългарската и възрожденската литература Автор е на изследвания върху българския фолклор, старата българска литература, литературата на Възраждането, полската литература. Дарява личната си библиотека от 14 296 заглавия на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив. Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (май 1972).Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1970, декември 1978).