120 години от приеманетоот 9-ото Обикновено народно събрание на Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки /1897/ .

С този закон дейността по съхраняването и библиографското регистриране на издателската продукция в страната официално се възлага на Народната библиотека в София, която се превръща в архив на българската книжнина и Национална библиотека на България. По силата на законовата разпоредба "Всеки съдържател на печатница, литография или друго подобно заведение е длъжен да дава безплатно в полза на народните колекции в София и Пловдив едновременно с обнародването по 2 екземпляра от всяка книга, брошура, вестник, списание, възвание, гравюра, карта и въобще всяко напечатано или възпроизведено по друг начин произведение и предназначено за обръщение в публиката." Един от депозитните екземпляри, постъпили в Народната библиотека в София, се предоставя за ползване на читателите, а вторият е предназначен да изпълнява архивни функции.