100 години от приемането от 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920) на Закон за съдене и наказание на виновниците за народната катастрофа /1919-1929/(обнародван в ДВ, бр. 203, 9 декември 1919). България е на губещата страна след Първата световна война, която за България завършва с подписването на Ньойския мирен договор (1919), според който страната губи Западните покрайнини, Южна Добруджа и Западна Тракия, намалява числеността на армията си и в продължение на 37 г. трябва да плаща репарации за 2,25 милиарда златни франка. Икономическото положение се влошава и от десетките хиляди бежанци, които идват от изгубените български територии. Законът е внесен от правителството на Александър Стамболийски, съставено от коалиция, в която влизат БЗНС и Народната и Прогресивно-либералната партия. Според закона на съд подлежат: "Лицата, които са взели активно участие за обявяване на войната 1915-1918 г., без да бъде предварително свикано Народното събрание", а "частните имоти на всички обвиняеми се поставят под възбрана за обезпечаване на гражданския иск на държавата." По този закон за съдени министрите от кабинетите на Васил Радославов, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, Теодор Теодоров, управлявали през 1911-1913 и 1918 г. До 1923 г. са произнесени различни присъди . Превратът на 9 юни 1923 г. слага край на съда срещу виновниците за първата национална катастрофа. На 5 януари 1924 г. е приет Закон за амнистията и министрите се оказват невинни.